Игри

Информация за страница Доспат

Доспат е град в Южна България, Смолянска област. Освен това той изпълнява ролята на административен център на едноименната община. Разположен е планински район, в западните дялове на Родопите. Едноименният язовир се намира в непосредствена близост до града, а релефът е планински и силно пресечен. Пролетта там настъпва сравнително късно, лятото е прохладно, а есента е топла. В резултат на беломорското влияние по поречието на река Доспатска зимата е мека, но за сметка на това се задържа сняг. Името на града според местните жители произлиза от двете думи „дос” и „патъ”, които означават съответно приятел и път. Така буквално преведено името на града означава „приятел на пътя”. Градът се намира на мястото, където в древността се е намирал път за Пловдив и Смолян. Според друга версия относно името на града пък то произлиза от титлата на известния средновековен владетел Алексий Слав, чийто владения са обхващали Западните Родопи. Според трета теория името произлиза от това на гръцкото село Доксат. През османското робство се среща и с още две имена – Янъкли и Хамидие. В други османски документи се среща под името Доспод, а французинът Ами –буе го споменава и като Доспада-хан. В околностите на града са намирани останки, които датират от периода 4-5 в.пр.н.е. В един османски списък на селищата и броя на не мюсюлманското население в тях се посочва, че в града живеят три такива не мюсюлмански семейства, облагани с данъка джизие. Според Стефан Захариев пък през 1850 г. в него има 40 помашки къщи, както и 130 жители – помаци.

                През 1895 г. градът е опожарен, а неговите жители са преследвани и избивани от български хайдути и пара-военни формирования. По време на Балканската война войниците от редиците на 9-ти Пловдивски пехотен полк са изклали 40 ратая, които служат в местен чифлик. Ратаите впоследствие са погребани в масов гроб в местността Ратайско гробе. В документ от главното мюфтийство в Истанбул пък, който изброява наличните вакъфи в Княжество България, допринасяли в полза на религиозните, образователни и благотворителни институции в периода от 16-ти век до 1920 г., Доспат се споменава и като вакъфско село. Има и данни, според които в миналото в града са живели турци, работещи в административния апарат, както и като  войници във военен гарнизон в или край селото. След Руско – турската освободителна война град Татар Пазарджик попада в Източна Румелия, поради което намиращият се в област Смолян град минава към Неврокопската каза, където остава до 1912 г. След края на Първата балканска война  и началото през 1913 г. на втората, известна още като Междусъюзническа война, в града е организирана чета за противодействие срещу различните хайдушки дружини. При прокарването на Възродителния процес властите взимат решение да сменят имената първо на жителите на Барутин. След потушаването на тамошните страсти доспатското население е изплашено и поради тази причина не възникват сериозни инциденти.Операцията се ръководи от офицерите Зафиров и Касапов от МВР в Девин. Селото е официално обявено за град на 4 септември 1974 г. Това става с Указ на Държавния съвет на Народна Република България (НРБ). В периода от 1926 до 1965 г. най-много жители е имало именно през последната – 2421 души.

 

 

Етикети:   Градове , България
eXTReMe Tracker